...

Докосваше ме, сякаш бе влюбен в мен .. Сякаш всяка негова частица искаше да ме притежава.
Целуваше ме, сякаш го е страх да не изтърве нито една секунда .. сякаш моите целувки бяха неговия кислород.
Гледаше ме, сякаш потъваше в мен, давеше се, но изплуваше на повърхността и нежно се усмихваше, питайки : "Какво? "
Какво ли?
Нищо.
Влюбвам се.
Проблемът е, че при теб не е така.
Това е нещо ... И то страшно.