Отронен лист №12

...И късаш често от бодлите ми, уж, за да ме направиш по-красива,

уж, за да ме пазиш, дори от самата мен.

А после ги забиваш

право в сърцето ми,

когато ме караш да се чувствам излишна.

Когато сякаш аз съм тази, 

която носи ураганите,

която убива хора,

която изпепелява градове,

която заличава пътеки.

Която ти все по-малко забелязваш.

Която не ти дава всичко,

от което се нуждаеш.

И която от твоята любима роза

се превръща в поредното цвете.

Отронен лист №11

Взривоопасно е.

Да се видим.
Да се докоснем.
Да се целунем.
Да усетя парфюма ти.
Да почувствам погледа ти.
Да потъна в усмивката ти.

Взривоопасно е.
И няма да оцелеем.

Отронен лист .. поредният

Жената е като водата -
замръзва под 0 градуса.. Странно, нали?

.. А аз просто така решавам, че имам нужда да скоча.
Там, във водата.
Без въпроси. Без отговори.
Без излишни думи.
Нямат място тук.
Просто скачам.
За да усетя, че живея.
За да ме обгърне ледът и да стопли сърцето ми.
Умрялото.
Изгубеното.
Да скоча, да изчезна в тъмнината.
Да умра за секунда,
за да разбера
защо живея.

Жената е като водата -
замръзва под 0 градуса.
Когато любовта на природата изчезне -
тя изстива.
Така и аз се вледених...
И няма разтапяне.