четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Пътна любов

Очакване. Нетърпение. Пеперуди.
Трепет. Поглед. В поглед.
Докосване. Прегръдка. Целувка.
Онази очакваната.
Онази - сънуваната.
Нетърпеливата, изгарящата, поглъщащата време и пространство.
Онази, която е само за теб, тук и сега.
Само твоя.
Докога?

Колко раздели са видели гарите?
Колко нереализирани целувки?
Колко докосвания през прозорците?
Колко болка са събрали, за която да разкажат?
Колко рози са увехнали в ръцете на този, който чака закъсняващата любов?

Изтъркаха се вече целувките по гарите,
потекоха по релсите като масло,
попиха в жадната са ласки почва,
и изчезнаха като току-що напусналия поредната спирка влак.
И бяха забравени.
И бяха изтрити.


четвъртък, 28 януари 2016 г.

**

Как ще се насладиш на дъгата
без малко дъжд?
Как ще усетиш истинската любов
без много болка?
Как ще оцениш доброто
без липсата му?
Как ще видиш
без да прогледнеш?
Как?
С време.

понеделник, 25 януари 2016 г.

То

Искам .. нищо. 

Защото не знам какво ще ми коства поредното желание. 
... Те се плащат, нали знаеш?
Безбожно скъпо.
"Щастие", "Обич" ..
Тази вяра,че именно сега ще ми се сбъдне. 
Че то е там. И ме чака да го поискам.
..Че той е там .. и ме чака. 

...Но не е. И не ме търси дори..

..И това желание ще се счупи 
и ще ме нареже. 
Ти ще ме нарежеш.
Ти.
Или липсата ти.
Все едно.

По-добре да си пожелая нищо.
И дано не се сбъдне.
Болка и половина.
Ти си болката, аз - половина.