Прага - романтичното гнездо на пътуващите души - част ІІ

Прага ме посреща с топло слънчево утро и мирис на пролет. Отправям се към следващото място, а именно – Зоологическата градина. Твърди се, че е най-голямата в Европа и наистина, три часа и бързо темпо ми бяха нужни, за да обиколя всичко. Най-много ме впечатли бялата мечка, която много искаше да гушка посетителите на зоопарка и всячески се мъчеше да излезе. Малко по-късно успях да хвана и храненето на сладките пингвинчета. За уморените туристи е направен ескалатор от ниво 2 до ниво 1, като въпросният наподобява ски влек, само че без ските :D .

Старият град от високо

Следващото място, на което ще ви заведа, е старият град. Точно около Великден, площадът е препълнен с малки магазинчета за традиционна храна, домашен алкохол, ръчно изработени сувенири, дрехи и т.н. Имаше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много туристи. Толкова, че дори и да искаш да стигнеш от т.А до т.Б, ако „вълната“ е решила да ходи до точка. С, ти нямаш друг вариант, освен да се оставиш на течението. На площада в стария град се намира Астрономическата кула, която на този етап се намира в известен ремонт, но въпреки това функционира. Тя е популярна, защото освен часа, показва разположението на планетите, а на всеки кръгъл час се появяват фигурки на 12-те апостола. Кулата има три нива – подземие с тайни тунели, водещи до ключови места в града; основна част с най-различни зали за конференции; най-високата точка, от която може да се види целият град.

Танцуващата къща

Какъв по-хубав начин да си прекараш следобеда от екскурзия с 5-звездна яхта и чаша вино? Аз не виждам по-добър! :D Успях да видя града от друга гледна точка, да открия нови места и да се насладя на красивите мостове.

Charles bridge

В края на деня цъфнах в Музея на восъчните фигури, където изключително много се забавлявах, тъй като той е подходящ не само за малки деца, но и за по-големи като мен :D Зали, в които да се почувстваш кралица, композитор, чудовище, спортист, звезда .. Освен това можеш да си направиш собствена восъчна фигура, като аз се барнах като полицайка до Брад Пит.

На другия ден и последен такъв от екскурзията ми, минах през центъра на новия град и кацнах на Charles bridge, най-известният и най-красивият мост в Прага. Много музиканти, свирещи освен на инструменти, но и на чаши, допринасят на романтичното настроение, което се лее по улиците на града. :) 

Гледката от моста

П.С. Оставям ви да се насладите на .. мъжките мажоретки :D

Великден в Прага за една мечтателка - част І

Зелена бира, статуя на бебе с баркод вместо лице, Джон Ленън и жълти пингвини. Прага, здравей!

Гледка от Пражкия замък

Стария дворец 

Великденската ми обиколка в Прага започва с едно от най-популярните места. Пражкият замък (на чешки: Pražský hrad), е крепост в центъра на Прага, в която днес е официалната резиденция на президента на Чехия. Книгата на рекордите на Гинес определя Пражкия замък като най-големия древен замък в света. Всички влизащи щателно се проверяват от полицаи с детектори, а опашката от желаещи се простира почти до брега на реката. Благодарение на прекрасното разположение на замъка, пред всички любопитни туристи се разкрива невероятна пролетна панорама. 

Катедралата св. Вит

Специално за мен, най-интересният обект бе катедралата св. Вит. Като всяка друга катедрала, и тази се извисява в небето, но различното при нея са стъклописите и изобилието от параклиси на светци, което рядко може да бъде видяно в катедралите по тези ширини. Отличен пример за готическа архитектура, катедралата по Великден успя да събере милиони посетители, които се любуваха в колона по един на чудния интериор. Една от легендите гласи, че камбаните на кулата никой не може да ги открадне, а който се е опитал, е умрял.

Параклис в катедралата

Освен храмове, в местността могат да бъдат посетени Стар и Нов кралски дворец, Летен дворец на кралица Ана, Лобковицки дворец, президентската вила, оранжерията, кралската конюшня и още много други обекти. Около празниците, разбира се, бизнесът процъфтява и какво по-подходящо място от спретването на базар с манджи, напитки и ръчно изработени изделия.

В Лобковицкия дворец се пренасяме в живота на рода

Стаята с оръжията

Лобковицк, като можем да се насладим на автентични портрети в 13 галерии, първият порцелан в Чехия, който е бил специално изработен за семейството, както и керамични предмети, датиращи от 13. до 20. век. Особено интересна беше залата с оръжия на семейството, както и тази с колекцията музикални инструменти, а редом с тях се виждат запазените оригинални нотни листи от произведения на Моцарт и Бетовен.

Най-малката улица

Моята обиколка продължава през тесните улички на Прага, и стъпвайки по паветата, имам чувството, че се намирам в Пловдив :D . Стигам до следващото набелязано място, а именно – най-тясната улица в столицата. На пръв поглед трудно би било възможно да бъде видяна, тъй като повече прилича на ъгъл, от колкото на улица. Води до малко китно ресторантче и се управлява от… светофар. Единствено когато светне зелено, можете да слезете до заведението, иначе рискувате да заседнете, ако има човек срещу вас… В такъв случай остава само един вариант – да вървите назад, защото обръщането настрани може да коства действително спиране на пропускателния режим.

Точка 4 от списъка : стената на Джон Ленън. След

Стената

смъртта на певеца през 1980 г., песните на Бийтълс, се превръщат във форма на протест срещу комунистическото управление в страната. Не е ясно по чия инициатива и по каква причина, но на оградата на един от манастирите на католическия орден на Малтийския кръст, започват да се появяват графити с цитати от песните на Бийтълс, а на 8-ми декември младите хора се събират там и пеят песни. Символ на свободата на словото, стената все още събира хиляди туристи, които оставят своя отпечатък във времето върху нея.

Хълмът Петрин и мини Айфеловата кула

Последна спирка за първия ден: както се изрази Tripadvisor : „Френски гледки в Прага“. Хълмът Петрин е идеалното място за разходка, почивка и вдъхновение. Достигането до него се случва чрез малко трамвайче, което тръгва от подножието на града на всеки 15 минути и ви „доставя“ на върха в рамките на 3-4 минути след потеглянето. Същевременно, пред вас се разкрива изумителна гледка /по мое мнение – особено през пролетта/, а за хората, които искат да се катерят до върха, също е предоставена възможност – можете да щъкате до горе по алеите, като изкачването ще ви отнеме приблизително два часа. Църкви, манастири, малък фентъзи музей, градина с рози и обсерватория са на ваше разположение. Аз като малък фен на астрономията, посетих обсерваторията и успях да видя Слънцето и Венера през едни от най-старите телескопи в страната.

Една от атракциите по празниците е традиционният Триделник – сладък хляб, който се приготвя на шиш, а във вътрешността може да се сложи шоколад, конфитюр и дори сладолед. За мен си имаше вкус на чист козунак, но пък такъв с Нутела … :D Освен Триделник, попаднах и на традиционно медено вино или т.нар. Медовина, която даже ще стигне до България.

Медовина

Триделник

С това приключва част І на обиколката в Прага. Следващата статия ще бъде изпълнена с 5-звездни яхти, бели мечки, часовник, показващ времето, разположението на планетите и 12-те апостоли, както и най-красивият мост в Прага. 

Имаш право на едно желание! Преживявания в затвора и на границата ... в Полша

Миналата седмица започна с посещение на Музея на историята на Вроцлав. В него може да се проследи нишката на живот на града от 1945 до 2016, когато градът е бил избран за културна столица на Европа, каквато ще бъде и Пловдив през 2019 г. J 

Стая

Музеят е изключително интересен, налични са възстановки на стаи от времето на Втората световна война, редица снимки и видеа, показващи болезнените събития, случили се тогава. Има и „стена на изчезналите хора“, където може да бъде прочетен зовът на една майка, търсеща малкото си дете, или този на съпруг, който се страхува, че никога повече няма да види любовта на живота си. 

Стена на изчезналите хора

Показаха ни и вестници, в които е можело да публикуваш, че си продаваш детето. Може би не са виждали бъдеще за тях, може би са се нуждаели от пари, а може би и двете. По пътя към импровизирания вагон на средата на една от залите ни бяха раздадени като сувенирчета документи, чрез които е можело да се качиш в един такъв вагон и да заминеш далеч от своята реалност в търсене на спасение. Интересното е, че в този вагон са се побирали до 6 фамилии, а ние, едва 15 човека, успяхме да запълним над 50% от пространството. Можете да си представите! Още по-интересното е, че едно пътуване е траело между две и шест седмици, като на всеки два дни се е спирало за пренощуване/изкъпване на някое място. Разбира се, не всички са имали възможност да се възползват от този лукс, и повечето хора са спели на гарите.

В затвора

За феновете на екстремни неща се предлага влизането в изолатор, който представлява : стая 2х2 метра, бяла до болка на цвят, едно болнично легло и уреди за връзване към него. Приятно прекарване! Аз, уви, само надникнах, но за сметка на това с радост влязох в затвора. Леглата не са много удобни, но какво да се прави, нали после ще разказвам на внуците как баба им е била криминално проявена, а те ще ме гледат в захлас и ще мечтаят да станат като мен. :D

В музея може да се види и реплика на един от първите компютри, който е изключително огромен, бавен и шумен. Но пък е сладур! :D

В университета тази седмица ни засипаха с проекти, един от които бе да помогнем в заснемането на реклама за университета. Беше изключително интересно и, разбира се, не успяхме да свършим всичко в рамките на часа. Кака ви Петя по едно време играеше ролята и на гримьор и пудреше носовете на момчетата, тъй като, според професора, то си трябвало опит в гримирането, за да си способен да сложиш пудра. Мъже…! :D

Мамин симпатяга

През уикенда бях част от Еразъм лагер, организиран от студентската Еразъм организация в града. Над 100 човека потеглихме на юг към местността Бандероза, която се намира почти на границата с Чехия. Лагерът се оказа много приветливо място, тихо и спокойно, в гориста местност и минаваща река през местността. 

На разположение имахме волейболно, футболно и баскетболно игрище, тенис на маса и мини зоопарк, където симпатично магаре приветстваше новите туристи.   Организаторите бяха предвидили : игри с опознавателна цел и сплотяване на екипи, игри, свързани с пиене на бира /в продължение на 5 игри да пиеш по една бира на екс не си е работа/, както и много спортни турнири.

Първата вечер имахме т.нар. Хари Потър игра. 5 отбора – 5 задачи – времето е безценно! Повечето от задачите бяха разположени в гората, така че като козички трябваше да се катерим по баирите и да се стараем да не се пребием, защото няма осветление. Задачите бяха свързани с обяснение на думи/изречения/поговорки само с жестове и мимики, строене на пирамида от хора, като човекът на върха пие бира, познаване на трите съставки на шотовете, приготвени от зловещ барман - съставките бяха от типа на соев сос, оцет, канела и прочие. След всичките игри се събрахме около лагерния огън и пекохме наденички.

Втората вечер имахме организирана война с балони, пълни с вода, както и пускане на летящи фенери във въздуха под музикалния съпровод на талантливи еразъми. Междувременно и двете вечери след полунощ, Пепеляшка не само, че не се превръщаше в обикновено момиче, ами й се налагаше да следва дрескода на партито: парти 1 – костюм на животно и парти 2 – флуоресцентно. На първото парти можеше да се види целият зоопарк, събран в една зала, докато на второто, макар че беше тъмно, цялата зала светеше, благодарение на боичките, с които се омацахме. Видео към летящите фенери : тук. 

Цялата тайфа

И тъй като всеки мой пост трябва да съдържа нещо свързано с храна, в този ще си поговорим за млеката. Тук кисело мляко никой не познава, всичкото е сладко, пък дори и на него да пише натурално мляко. Може би някой иновативен българин, на когото му е писнало да яде мляко със захар, е решил да изобрети млеката с вкусове тук /тук звуча все едно сега съм открила топлата вода, но повярвайте ми, има разлика между АктивиА с череши и тукашните млека/. Такова разнообразие от вкусове рядко може да се види – всякакви миксове, вкусови бомби и невероятни комбинации на много приемливи цени. Последно пробвах мляко с круши и мляко с череши и парченца мъфини вътре. УНИКАЛНО! Възнамерявам да направя цяла статия, посветена на откритията ми, свързани с храна съвсем скоро.

А точно по Великден ще забия българското си знаме в Прага, така че очаквайте пряка връзка и от там.