петък, 30 юни 2017 г.

България срещу Полша - 30 причини защо

Вроцлав, Варшава, Закопане, Краков, Катовице, Прага, Дрезден, както и Аушвиц и местността Бандероза  - това са местата, които имах удоволствието да посетя, а и в едно от тях да живея в рамките на 4 месеца. Еразъм. Така се нарича състоянието на духа, което нетърпеливо трепти някъде в областта на стомаха, стъпвайки на чужда земя. Когато всички около теб говорят на език, който не владееш, а цялата обстановка е напълно непозната. Емоциите в първите дни са в изобилие, но с течение на времето успяваш да се приобщиш към новото място и да влезеш в неговия ритъм на живот.

Младите кадри на България бягат от страната. Все по-често виждам как единственият изход от недоразуменията, порочните практики, черната статистика или демографската криза, е единствено Терминал 2. Виждам мои познати и дори приятели да се примиряват с факта, че може би няма да успеят да изкарват 2000 лв. на месец в България и заради това търсят любовта и щастието извън границите на родната земя. Усещам, че въпреки желанието да останат при своите родители и приятели, нямат мотивацията да се борят и бъдат инициатори на промяната… или поне да се включат в нея. Избират изхода. Но той е и входът към други проблеми, макар и добре облечени в модерните дрехи на непознатата територия.

Аз обаче успях да извадя някои изводи за себе си – защо е хубаво в чужбина и защо не е. Те са изцяло от преживяното по време на 4-те ми месеца живеене зад граница, напълно сама, без близки и приятели в обкръжението ми. Някои от тях са комични, а други са на доста сериозна тематика.

1.     Твърде добре уреден градски транспорт – трамваите и автобусите идват на секундата, няма задръствания, тъй като те се движат в собствени платна и не участват в основното движение.
2.     Сутринта забелязвам, че едно от двете табла на спирката ми не работи. Следобед, прибирайки се от лекции, заварвам вече майстори да го поправят.
3.     Едно от нещата, които приятно ме изненада – влиза възрастен човек в трамвая и в същия момент трима по-млади едновременно стават, за да му отстъпят място.
4.     Климатиците в транспортите наистина спасяват през летните жеги.
5.     Стигам до касата на супермаркета. На другия край зад лентата виждам същинска Круела Девил /от „1001 далматинци“/ - възрастна жена с побеляла коса, огромни очила с висок диоптър и уморен вид. Припомням си картинка при купуване на билет на ЖП гара в София и как винаги си тръгвам ядосана от гишето, защото работещата там предпочита да си пие кафето и да протестира, пред това да работи. Очаквам същата ситуация и тук, но когато идва моят ред, тази Круела ми подарява като излязла от реклама на LACALUT усмивка и ме зарежда с енергия за целия ден.
6.     Велоалеи из целия град – без копки и дупки по тях.
7.     Наем на велосипед за 2лв/час – как да не обикаляш из града на две колела?
8.     Дори съм впечатлена от вежливото и интелигентно просене! Ситуация: вървя по центъра и виждам как едно момче се приближава с червена роза до преминаващо момиче, подава й розата, тя я взема, усмихва се и продължава. Момчето я догонва и й прави знак да му даде пари, при което тя просто му връща розата и всеки си продължава по своя път.
9.      Музеите и галериите са интерактивни и модерни.
10.  В музеите ти дават слушалки, а някъде около теб екскурзоводът говори на микрофон в реално време, така че може да си разглеждаш постоянно експонатите, а не да стоиш и да се мъчиш да се провреш през тълпата, за да чуеш нещо.
11.  Половин литър бира в нормално нощно заведение – 2 лв... :D
12.  Мъжете те загледжат, защото и те знаят, че българките са най-красивите .. /фръц – фръц/.
13.   Гледките са невероятни, новите места, до които можеш да пътуваш и да опознаеш.
14.   Спираш случаен минувач, за да те упъти, а той в 98% от случаите говори или английски, или руски.
15.   Линейките идват в рамките на 2 минути /живея до болница, знам го от личен опит :D /
16.   Има кино за чужденци навсякъде.
17.   Зоопарковете са огромни и интерактивни.
18.   Можеш да опиташ кулинарни извращения/изкушения – паниран кашкавал с конфитюр, палачинка с извара и царевица, супа от краставици, червени банани от Коста Рика и т.н.
19.   Плодовете и зеленчуците излизат пред-сезонно на пазара, тъй като се доставят от всички краища на света – колко са или не са ГМО е друга тема.
20.   Може да държиш сова в ръцете си, да отидеш на рафтинг или да участваш в състезание „Еразъм – оцеляването“, да отидеш на пейнтбол, да посетиш Еразъм лагер...
Еразъм лагер

21.   Можеш да се опиташ 15 дни нон-стоп да ходиш на партита всяка вечер /като една приятелка от Франция/ или пък да пътуваш с 20 евро в джоба в рамките на три държави, да те задържат на едната граница и да преспиш в районното /като един приятел от Гватемала/.
22.   Пътуваш в автобуси, където ти дават таблет пълен с филми, музика, игри, както и с наличен Интернет, поръчваш си кафе или закуска и се наслаждаваш на широките седалки, а след края на пътуването от фирмата ти изпращат анкета, в която да оцениш услугите им.

Но...
23.   Не можеш лесно да намериш българско сирене, кашкавал, кисело мляко, кори за баница. А лютеницата е 300 гр – 8 лева и е с … моркови. Лютеница с дебели резени моркови!?
Киселото мляко в Полша

24.   Всички са толкова спокойни и хармонични, че няма кой да препсува около теб и да ти стане едно такова хубаво на душата :D
25.   Колкото и да са хубави гледките, друго си е да видиш как баба ти е отрупала маса с храна в твоя чест.
26.   Рядко се намира кой да те прегърне в рамките на 4 месеца, а мога да си представя ако живеех тук. Прегръдките носят щастие, все пак…
27.   Всичко е прекалено перфектно и се чудиш на какво да се нервиш, защото все пак трябва да инвестираш останалата енергия в нещо!
28.   Ако случайно Интернета спре, губиш почти всякакъв контакт с близките си. В такива моменти / два на брой/ осъзнавах колко много за учене имам :D
29.   Когато дори телефонът ти знае колко е часът у дома и че тук не е мястото, наречено дом

30.  Да очакваш с нетърпение датата на полета ти и да стартираш обратно броене още от десетия ден, е признак, че те гони сериозна носталгия.

Несъмнено Еразъм ми донесе нови приятелства, преживявания, знания, емоции, спомени, усмивки и сълзи, както и (надявам се) израстване. Ако трябваше да избирам дали отново да повторя, с удоволствие бих, защото обучението извън България ми показа какво още може да се внедри в българското образование, за да стане по-привлекателно и модерно; показа ми, че и теорията, и практиката са фактор, а въображението е незаменимо оръжие. Но, може би, най-важното, което научих е, че чужбина дава, но и отнема.
Аз и моите колеги


Петя Петрова


Няма коментари:

Публикуване на коментар