България срещу Полша - 30 причини защо

Вроцлав, Варшава, Закопане, Краков, Катовице, Прага, Дрезден, както и Аушвиц и местността Бандероза  - това са местата, които имах удоволствието да посетя, а и в едно от тях да живея в рамките на 4 месеца. Еразъм. Така се нарича състоянието на духа, което нетърпеливо трепти някъде в областта на стомаха, стъпвайки на чужда земя. Когато всички около теб говорят на език, който не владееш, а цялата обстановка е напълно непозната. Емоциите в първите дни са в изобилие, но с течение на времето успяваш да се приобщиш към новото място и да влезеш в неговия ритъм на живот.

Младите кадри на България бягат от страната. Все по-често виждам как единственият изход от недоразуменията, порочните практики, черната статистика или демографската криза, е единствено Терминал 2. Виждам мои познати и дори приятели да се примиряват с факта, че може би няма да успеят да изкарват 2000 лв. на месец в България и заради това търсят любовта и щастието извън границите на родната земя. Усещам, че въпреки желанието да останат при своите родители и приятели, нямат мотивацията да се борят и бъдат инициатори на промяната… или поне да се включат в нея. Избират изхода. Но той е и входът към други проблеми, макар и добре облечени в модерните дрехи на непознатата територия.

Аз обаче успях да извадя някои изводи за себе си – защо е хубаво в чужбина и защо не е. Те са изцяло от преживяното по време на 4-те ми месеца живеене зад граница, напълно сама, без близки и приятели в обкръжението ми. Някои от тях са комични, а други са на доста сериозна тематика.

1.     Твърде добре уреден градски транспорт – трамваите и автобусите идват на секундата, няма задръствания, тъй като те се движат в собствени платна и не участват в основното движение.

2.     Сутринта забелязвам, че едно от двете табла на спирката ми не работи. Следобед, прибирайки се от лекции, заварвам вече майстори да го поправят.

3.     Едно от нещата, които приятно ме изненада – влиза възрастен човек в трамвая и в същия момент трима по-млади едновременно стават, за да му отстъпят място.

4.     Климатиците в транспортите наистина спасяват през летните жеги.

5.     Стигам до касата на супермаркета. На другия край зад лентата виждам същинска Круела Девил /от „1001 далматинци“/ - възрастна жена с побеляла коса, огромни очила с висок диоптър и уморен вид. Припомням си картинка при купуване на билет на ЖП гара в София и как винаги си тръгвам ядосана от гишето, защото работещата там предпочита да си пие кафето и да протестира, пред това да работи. Очаквам същата ситуация и тук, но когато идва моят ред, тази Круела ми подарява като излязла от реклама на LACALUT усмивка и ме зарежда с енергия за целия ден.

6.     Велоалеи из целия град – без копки и дупки по тях.

7.     Наем на велосипед за 2лв/час – как да не обикаляш из града на две колела?

8.     Дори съм впечатлена от вежливото и интелигентно просене! Ситуация: вървя по центъра и виждам как едно момче се приближава с червена роза до преминаващо момиче, подава й розата, тя я взема, усмихва се и продължава. Момчето я догонва и й прави знак да му даде пари, при което тя просто му връща розата и всеки си продължава по своя път.

9.      Музеите и галериите са интерактивни и модерни.

10.  В музеите ти дават слушалки, а някъде около теб екскурзоводът говори на микрофон в реално време, така че може да си разглеждаш постоянно експонатите, а не да стоиш и да се мъчиш да се провреш през тълпата, за да чуеш нещо.

11.  Половин литър бира в нормално нощно заведение – 2 лв... :D

12.  Всички са чували, че българките са най-красивите .. /фръц – фръц/.

13.   Гледките са невероятни, новите места, до които можеш да пътуваш и да опознаеш.

14.   Спираш случаен минувач, за да те упъти, а той в 98% от случаите говори или английски, или руски.

15.   Линейките идват в рамките на 2 минути /живея до болница, знам го от личен опит :D /

16.   Има кино за чужденци навсякъде.

17.   Зоопарковете са огромни и интерактивни.

18.   Можеш да опиташ кулинарни извращения/изкушения – паниран кашкавал с конфитюр, палачинка с извара и царевица, супа от краставици, червени банани от Коста Рика и т.н.

19.   Плодовете и зеленчуците излизат пред-сезонно на пазара, тъй като се доставят от всички краища на света – колко са или не са ГМО е друга тема.

20.   Може да държиш сова в ръцете си, да отидеш на рафтинг или да участваш в състезание „Еразъм – оцеляването“, да отидеш на пейнтбол, да посетиш Еразъм лагер...

Еразъм лагер

21.   Можеш да се опиташ 15 дни нон-стоп да ходиш на партита всяка вечер /като една приятелка от Франция/ или пък да пътуваш с 20 евро в джоба в рамките на три държави, да те задържат на едната граница и да преспиш в районното /като един приятел от Гватемала/.

22.   Пътуваш в автобуси, където ти дават таблет пълен с филми, музика, игри, както и с наличен Интернет, поръчваш си кафе или закуска и се наслаждаваш на широките седалки, а след края на пътуването от фирмата ти изпращат анкета, в която да оцениш услугите им.

Но...

23.   Не можеш лесно да намериш българско сирене, кашкавал, кисело мляко, кори за баница. А лютеницата е 300 гр – 8 лева и е с … моркови. Лютеница с дебели резени моркови!?

Киселото мляко в Полша

24.   Всички са толкова спокойни и хармонични, че няма кой да препсува около теб и да ти стане едно такова хубаво на душата :D

25.   Колкото и да са хубави гледките, друго си е да видиш как баба ти е отрупала маса с храна в твоя чест.

26.   Рядко се намира кой да те прегърне в рамките на 4 месеца, а мога да си представя ако живеех тук. Прегръдките носят щастие, все пак…

27.   Всичко е прекалено перфектно и се чудиш на какво да се нервиш, защото все пак трябва да инвестираш останалата енергия в нещо!

28.   Ако случайно Интернета спре, губиш почти всякакъв контакт с близките си. В такива моменти / два на брой/ осъзнавах колко много за учене имам :D

29.   Когато дори телефонът ти знае колко е часът у дома и че тук не е мястото, наречено дом…

30.  Да очакваш с нетърпение датата на полета ти и да стартираш обратно броене още от десетия ден, е признак, че те гони сериозна носталгия.

Несъмнено Еразъм ми донесе нови приятелства, преживявания, знания, емоции, спомени, усмивки и сълзи, както и (надявам се) израстване. Ако трябваше да избирам дали отново да повторя, с удоволствие бих, защото обучението извън България ми показа какво още може да се внедри в българското образование, за да стане по-привлекателно и модерно; показа ми, че и теорията, и практиката са фактор, а въображението е незаменимо оръжие. Но, може би, най-важното, което научих е, че чужбина дава, но и отнема.

Аз и моите колеги

Петя Петрова

Дрезден през очите на малката мечтателка

Гледката от първата спирка

Едно от предимствата на Еразъм мобилността се изразява в пътуванията до най-близките градове на твоя. Последната ми обиколка преди голямото завръщане реализирах до Дрезден – поредното градче, разкъсано на две от река, но събиращо в себе си много история и прекрасни залези. В Стария град са разположени основните забележителности – Zwinger, Fürstenzug, Операта и една от църквите. 

Бална зала с движещи се фигури

Цвингер е архитектурен бароков комплекс. 

Представлява комплекс от 4 здания, събиращи в себе си галерии, порцеланов музей и музей на астрономията. Освен това, тук се намира и известната порта с корона. J Комплексът много ми допадна, тъй като беше нещо различно от това, което досега съм виждала, а и произведенията на изкуството, които се помещават тук, определено могат да бъдат видени единствено зад преградите на комплекса.

Цвингер

Fürstenzug

Fürstenzug или т.нар. „Шествието на князете“ може би е една от най-големите забележителности в града. Паното се извива 102 м, на 957 кв.м. площ, като е изобразена тържествена конна процесия. Красиво и вдъхновяващо. J

Балконът на Европа

Терасата на граф Брюл, или известна още като "Балконът на Европа" е любимо място както на местните граждани на Дрезден, така и на туристите в града. Някога това място е представлявало укрепление, а сега е идеално за разходка и почивка. Често могат да бъдат видени музиканти, които изпълняват класически произведения, което още повече засилва въздействието на гледката, която се разкрива от терасата.

Замъкът Морицбург

Може би, най-любимото ми място от тази дестинация ще остане замъкът „Морицбург“. Скрит на полуостров на 15 км от Дрезден, замъкът изглежда като излязъл от приказка. Навсякъде ще видите изящни порцеланови изделия, мебели и картини, свидетелстващи за богатото обзавеждане на двореца през 18. век. Залите на Морицбург с техните масивни кожени пердета и завеси създават усещането за ловния дух на някогашните собственици на имението, а и е създадена стая с всички "трофеи", които са били отстреляни.  След обиколката имате възможност да разгледате оазиса, заобикалящ двореца, а именно – лятната градина на резиденцията. Мястото е особено подходящо за релакс, а и току-виж сте попаднали на събитие (както се случи с мен – състезание по плуване, каране на колело и бягане).

Популярният мост "Синьо чудо"

Има ли по-добър начин да опознаеш града, ако не чрез корабче, което обикаля най-важните и красиви места? Взе да ми става навик да пътувам по вода, но и ми допада изключително много. Много бе забавляваха моментите, в които се разминавахме с друг кораб, и хората започваха да си махат и да крещят.

И, разбира се, трябва да завърша с храна (обмислям да го патентовам)! Случи ми се изключително преживяване, което и до момента се опитвам да осъзная: прибирам си се аз по вече утвърдения маршрут към хотела, при което се замислям какво ще ям. Влизам в най-близкото (и отворено, не забравяйте, че съм в Германия) местенце – Subway. Поръчвам си сандвича, при което осъзнавам, че нямам кеш и мога да платя само с карта. Касиерката ми казва, че не работят с моя тип карта и аз изпадам в тиха паника, защото най-близкият банкомат е на три пресечки от заведението. Зад мен застава млада двойка, чакаща също да си плати, и мъжа пита касиерката:

-  Колко струва сандвича на момичето?

-  3 евро – отговаря тя.

-  Аз ще го платя.

При което аз започвам да протестирам – ама как, ама защо, ама ние не се познаваме дори, неудобно ми е, недейте ….. А приятелката му само се усмихна, казвайки:

-  Добре дошла в Германия.

И така се сдобих с вечеря – подарък. Беше най-вкусният сандвич, който съм яла някога. J

Три града в едно или т.нар. Еразъм екскурзия

С леко забавяне идва и следващият ми пътепис, а в него ще говорим за Краков, Закопане и Катовице – най-дългата ми обиколка + няколко ставания преди изгрев, дегустация на бира и незабравими гледки.

Краков

Център 

Краков много прилича на Вроцлав – гостоприемен към туристите. В отрязъка на екскурзията ми /1-3.05/, в Полша има национални празници и, естествено, всички бяха се разбягали в търсене на нови места. Още по-естествено, Краков е една от желаните дестинации. Особено привлекателни за туристите са каретите, с които могат да обиколят част от града /а те са на невероятната цена от 60 лв за 30 мин!!!/. Центърът през цялото време беше претъпкан от хора, особено в единия ден, когато се оказа, че има маратон и даже бяха блокирали 80% от пътищата, та се чувствах като на концерт на някоя звезда. За всички почитатели на гълъбите – целият център е препълнен от летящи гладни душички, които никак не ги е страх от хората. :)

Подземният град

Може би атракцията, която най-много ми допадна, бе подземния Краков или т.нар. „град под града“ : тунели от преди втората световна война, изпълнени и история, представена по възможно най-интерактивния начин.

Другото място, което посетих, бе огледален лабиринт. Изключително много се забавлявах, защото се оказа, че отражението ти може да те излъже /лошо отражение, лошо, лошо!!!/. Целият лабиринт е осветен от неонови цветове, които постоянно се сменят, та това прави задача да намериш изхода още по-трудна.

Огледален лабиринт

С колегата и прекрасната гледка 

По време на обиколката, се засякох с моя колега от Египет, и междувременно се запознахме с едни малки симпатяги – бухал и сова. Аз се влюбих в совичката и даже тя ми „кацна“ на ръката. ^^

Закопане 

Най-невероятното място, на което съм била. Тук просто се изисква от теб да се качиш до върха чрез малка мотриса на надморска височина 1 126 м. Останалото идва от само себе си – спокойствие, свеж въздух, хармония. Почувствах се изпълнена с енергия в момента, в който видях заобикалящата ме природа. Незабравимо!

Татра планина

Един от парковете

Закопане много прилича на Трявна, Троян и останалите наши туристически градчета, сгушени в планини. Тук продават и традиционното полско сирене oscypek … Недейте да го пробвате, моля ви :D Отново заради празниците беше пълно с туристи, а продавачите се възползваха от момента и даваха всичко от себе си,за да те привлекат като клиент. Много ме впечатлиха дървените къщурки, пръснати из целия град, както и това, че навсякъде има малки паркове, където можеш да поседнеш и да съзерцаваш.

Катовице

Зала "Сподек"

В интерес на истината, Катовице не е популярна дестинация, но все пак ми беше на път, и реших да видя дали няма да ме изненада с нещо. Оказа се,че тук е построен първият небостъргач в Полша. Центърът сам по себе си не е нещо особено, но в рамките на 2 пресечки има 3 мола, което ми се стори абсурдно. :D Тук си имат като нашата Арена Армеец, но малко по-голяма и приличаща на летяща чиния.

Една от атракциите в музея

Музеят на Долна Силезия, който събира в себе си както произведения на изкуството на велики творци, така и интересни артефакти от социализма, ме впечатли най-много. Той е на три етажа, високо модернизиран и много нестандартен. Пред очите ти оживяват книги, вървят коли, а ако надникнеш в 20 – етажния блок, ще видиш хора вътре. :) Музеят е огромен и наистина заслужава внимание.

И, разбира се, ако не завърша с храна, няма да съм аз. Днес цъфнах като майска роза на международен базар на ръчноизработени изделия и .. храна. Та, разхождам си се аз и какво да видя – надпис БЪЛГАРИЯ. Първата ми мисъл – ЛЮТЕНИЦА. Притичвам до къщичката, където ме посреща полякиня в българска народна носия и ме кани да опитам българската храна. Аз най-самодоволно заявявам: „Аз съм българка“, при което тя ми казва да изчакам да извика колегата Ники :D Колегата очевидно беше българин… В крайна сметка ми продадоха лютеница за 40% намаление. ЩАСТЛИВА СЪМ, ИМАМ ЛЮТЕНИЦА, ХОРА! DMS Петя лютеница вече не работи, тъй като съм запасена с любимата си храничка. :)

Пътят към смъртта - Аушвиц

Ужас. Безсилие. Преживяното не може да бъде описано. Не може да бъде заснето. Само почувствано. Влизайки в Аушвиц, имах чувството, че стадо мравки лазят по цялото ми тяло, събирайки се в гърлото ми и образувайки буца, която все още си седи там, докато пиша този текст. И ми пречи да дишам. Пречи ми да мисля и осъзная събитията, случили се тук. Времето не е достатъчно, за да се погребат жертвите. Няма Бог, който да възнесе душите им толкова високо, колкото заслужават. Обувките, оставени от покойниците, няма да стигнат за всичките туристи, които прекосяват лагера по пътя към прошката. Посудата, изоставена от вярващите в по-добро бъдеще, ще се събере в 12 вагона… Крясъците на излъганите, че Аушвиц е само спирка по пътя, все още ехтят из коридорите, а болката е пропита в стените и ги прави да изглеждат още по-черни. Лагерът не е място, което трябва да бъде посетено от самотни души, защото ще се почувстват изгубени. Не е място, в което да влязат бременни, защото хиляди бъдещи майки като тях са били изгорени. Но е територия, която се запечатва завинаги в съзнанието, и виждайки всички лица, окачени в коридорите  – без имена, само с татуирани серийни номера на левите ръце, поглеждайки и към „Стената на смъртта“, която днес е зарината с цветя, а не с тела и  влизайки в газовите камери, които все още миришат на смърт…. Осъзнаваш, че не се намираш в нещо с името Аушвиц, нито в тухлена или дървена сграда.. Намираш се по пътя към загубата на надежда, пътя на смъртта. И връщане назад няма. Ако не умреш след първия подбор, просто защото си твърде млад или стар, ако не умреш от денонощна работа, глад, жажда, насилие, то със сигурност ще го направиш, хвърляйки се с последни сили върху електрическата ограда. Имаш ли избор? Може би в отвъдното.

Омраза. Аз чувствам омраза, защото не мога да осъзная що за „човек“ трябва да си, за да определяш кой да живее и кой не , как да живее и какво да прави. Да го обезверяваш и да го караш да се чувства нищожество. Това не са хора. А чудовища.

Нямам силата да пиша дълъг разказ за видяното там, просто смятам да отбележа важните места и историите свързани с тях.

1.  Надписът „Работата ни прави свободни“ ни посреща с влизането. Свободни … не мисля.

Вагон

2. Историята е много проста. Сутрин рано или вечер късно, хората пристигат с влакови композиции, наблъскани по 90 човека във вагон, събиращ 30 по принцип. Слизат, а пред тях стои човек, който ги оглежда и преценява дали ще са в лявата група или в дясната. Лявата група оцелява за момента и се разделя на мъже и жени, като отиват в различни части на лагера. За останалите хора, избрани да бъдат в дясната група – следва т.нар. вземане на душ. Те биват успокоявани, че след дългият път трябва да бъдат дезинфекцирани, затова трябва да се съблекат чисто голи пред една сграда и да влязат в нея. Наистина има душове, но от тях не тече вода, а Циклон Б, който след 15 минути ги убива... Газовите камери в Биркенау са „обработвали“ до 1000 човека на ден. След това телата си били изгаряни в крематориумите.

Крематориум

3. Още с пристигането са били подстригвани, а седем тона коса сега може да бъде видяна в частите на лагера, където е забранено да се снима. Това, може би, е една от най-ужасяващите гледки. Косата се е използвала за направата на килими.

Тоалетна

   4. Тоалетните можете да видите на снимката. Имали са право само на 2 пъти ползване на ден за ограничено време, като е имало и случаи двама човека да използват един отвор. След това затворниците са изнасяли екскрементите извън постройката.

5. Изтезавани в помещение, умирайки от глад, подлагани на експерименти, а след това убивани с отрова в сърцето… Заради един избягал са наказвали по десет случайно избрани, като са затваряли по 4-5 човека в стая 6 х 6 м., докато просто не умрат.

Това за мен със сигурност е най-тежкото преживяване на емоционално и психическо ниво, но вярвам в едно – трябва да познаваме историята, за да не допуснем да се повтори. 

Пътят към смъртта

Петя Петрова

Прага - романтичното гнездо на пътуващите души - част ІІ

Прага ме посреща с топло слънчево утро и мирис на пролет. Отправям се към следващото място, а именно – Зоологическата градина. Твърди се, че е най-голямата в Европа и наистина, три часа и бързо темпо ми бяха нужни, за да обиколя всичко. Най-много ме впечатли бялата мечка, която много искаше да гушка посетителите на зоопарка и всячески се мъчеше да излезе. Малко по-късно успях да хвана и храненето на сладките пингвинчета. За уморените туристи е направен ескалатор от ниво 2 до ниво 1, като въпросният наподобява ски влек, само че без ските :D .

Старият град от високо

Следващото място, на което ще ви заведа, е старият град. Точно около Великден, площадът е препълнен с малки магазинчета за традиционна храна, домашен алкохол, ръчно изработени сувенири, дрехи и т.н. Имаше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много туристи. Толкова, че дори и да искаш да стигнеш от т.А до т.Б, ако „вълната“ е решила да ходи до точка. С, ти нямаш друг вариант, освен да се оставиш на течението. На площада в стария град се намира Астрономическата кула, която на този етап се намира в известен ремонт, но въпреки това функционира. Тя е популярна, защото освен часа, показва разположението на планетите, а на всеки кръгъл час се появяват фигурки на 12-те апостола. Кулата има три нива – подземие с тайни тунели, водещи до ключови места в града; основна част с най-различни зали за конференции; най-високата точка, от която може да се види целият град.

Танцуващата къща

Какъв по-хубав начин да си прекараш следобеда от екскурзия с 5-звездна яхта и чаша вино? Аз не виждам по-добър! :D Успях да видя града от друга гледна точка, да открия нови места и да се насладя на красивите мостове.

Charles bridge

В края на деня цъфнах в Музея на восъчните фигури, където изключително много се забавлявах, тъй като той е подходящ не само за малки деца, но и за по-големи като мен :D Зали, в които да се почувстваш кралица, композитор, чудовище, спортист, звезда .. Освен това можеш да си направиш собствена восъчна фигура, като аз се барнах като полицайка до Брад Пит.

На другия ден и последен такъв от екскурзията ми, минах през центъра на новия град и кацнах на Charles bridge, най-известният и най-красивият мост в Прага. Много музиканти, свирещи освен на инструменти, но и на чаши, допринасят на романтичното настроение, което се лее по улиците на града. :) 

Гледката от моста

П.С. Оставям ви да се насладите на .. мъжките мажоретки :D

Великден в Прага за една мечтателка - част І

Зелена бира, статуя на бебе с баркод вместо лице, Джон Ленън и жълти пингвини. Прага, здравей!

Гледка от Пражкия замък

Стария дворец 

Великденската ми обиколка в Прага започва с едно от най-популярните места. Пражкият замък (на чешки: Pražský hrad), е крепост в центъра на Прага, в която днес е официалната резиденция на президента на Чехия. Книгата на рекордите на Гинес определя Пражкия замък като най-големия древен замък в света. Всички влизащи щателно се проверяват от полицаи с детектори, а опашката от желаещи се простира почти до брега на реката. Благодарение на прекрасното разположение на замъка, пред всички любопитни туристи се разкрива невероятна пролетна панорама. 

Катедралата св. Вит

Специално за мен, най-интересният обект бе катедралата св. Вит. Като всяка друга катедрала, и тази се извисява в небето, но различното при нея са стъклописите и изобилието от параклиси на светци, което рядко може да бъде видяно в катедралите по тези ширини. Отличен пример за готическа архитектура, катедралата по Великден успя да събере милиони посетители, които се любуваха в колона по един на чудния интериор. Една от легендите гласи, че камбаните на кулата никой не може да ги открадне, а който се е опитал, е умрял.

Параклис в катедралата

Освен храмове, в местността могат да бъдат посетени Стар и Нов кралски дворец, Летен дворец на кралица Ана, Лобковицки дворец, президентската вила, оранжерията, кралската конюшня и още много други обекти. Около празниците, разбира се, бизнесът процъфтява и какво по-подходящо място от спретването на базар с манджи, напитки и ръчно изработени изделия.

В Лобковицкия дворец се пренасяме в живота на рода

Стаята с оръжията

Лобковицк, като можем да се насладим на автентични портрети в 13 галерии, първият порцелан в Чехия, който е бил специално изработен за семейството, както и керамични предмети, датиращи от 13. до 20. век. Особено интересна беше залата с оръжия на семейството, както и тази с колекцията музикални инструменти, а редом с тях се виждат запазените оригинални нотни листи от произведения на Моцарт и Бетовен.

Най-малката улица

Моята обиколка продължава през тесните улички на Прага, и стъпвайки по паветата, имам чувството, че се намирам в Пловдив :D . Стигам до следващото набелязано място, а именно – най-тясната улица в столицата. На пръв поглед трудно би било възможно да бъде видяна, тъй като повече прилича на ъгъл, от колкото на улица. Води до малко китно ресторантче и се управлява от… светофар. Единствено когато светне зелено, можете да слезете до заведението, иначе рискувате да заседнете, ако има човек срещу вас… В такъв случай остава само един вариант – да вървите назад, защото обръщането настрани може да коства действително спиране на пропускателния режим.

Точка 4 от списъка : стената на Джон Ленън. След

Стената

смъртта на певеца през 1980 г., песните на Бийтълс, се превръщат във форма на протест срещу комунистическото управление в страната. Не е ясно по чия инициатива и по каква причина, но на оградата на един от манастирите на католическия орден на Малтийския кръст, започват да се появяват графити с цитати от песните на Бийтълс, а на 8-ми декември младите хора се събират там и пеят песни. Символ на свободата на словото, стената все още събира хиляди туристи, които оставят своя отпечатък във времето върху нея.

Хълмът Петрин и мини Айфеловата кула

Последна спирка за първия ден: както се изрази Tripadvisor : „Френски гледки в Прага“. Хълмът Петрин е идеалното място за разходка, почивка и вдъхновение. Достигането до него се случва чрез малко трамвайче, което тръгва от подножието на града на всеки 15 минути и ви „доставя“ на върха в рамките на 3-4 минути след потеглянето. Същевременно, пред вас се разкрива изумителна гледка /по мое мнение – особено през пролетта/, а за хората, които искат да се катерят до върха, също е предоставена възможност – можете да щъкате до горе по алеите, като изкачването ще ви отнеме приблизително два часа. Църкви, манастири, малък фентъзи музей, градина с рози и обсерватория са на ваше разположение. Аз като малък фен на астрономията, посетих обсерваторията и успях да видя Слънцето и Венера през едни от най-старите телескопи в страната.

Една от атракциите по празниците е традиционният Триделник – сладък хляб, който се приготвя на шиш, а във вътрешността може да се сложи шоколад, конфитюр и дори сладолед. За мен си имаше вкус на чист козунак, но пък такъв с Нутела … :D Освен Триделник, попаднах и на традиционно медено вино или т.нар. Медовина, която даже ще стигне до България.

Медовина

Триделник

С това приключва част І на обиколката в Прага. Следващата статия ще бъде изпълнена с 5-звездни яхти, бели мечки, часовник, показващ времето, разположението на планетите и 12-те апостоли, както и най-красивият мост в Прага. 

Имаш право на едно желание! Преживявания в затвора и на границата ... в Полша

Миналата седмица започна с посещение на Музея на историята на Вроцлав. В него може да се проследи нишката на живот на града от 1945 до 2016, когато градът е бил избран за културна столица на Европа, каквато ще бъде и Пловдив през 2019 г. J 

Стая

Музеят е изключително интересен, налични са възстановки на стаи от времето на Втората световна война, редица снимки и видеа, показващи болезнените събития, случили се тогава. Има и „стена на изчезналите хора“, където може да бъде прочетен зовът на една майка, търсеща малкото си дете, или този на съпруг, който се страхува, че никога повече няма да види любовта на живота си. 

Стена на изчезналите хора

Показаха ни и вестници, в които е можело да публикуваш, че си продаваш детето. Може би не са виждали бъдеще за тях, може би са се нуждаели от пари, а може би и двете. По пътя към импровизирания вагон на средата на една от залите ни бяха раздадени като сувенирчета документи, чрез които е можело да се качиш в един такъв вагон и да заминеш далеч от своята реалност в търсене на спасение. Интересното е, че в този вагон са се побирали до 6 фамилии, а ние, едва 15 човека, успяхме да запълним над 50% от пространството. Можете да си представите! Още по-интересното е, че едно пътуване е траело между две и шест седмици, като на всеки два дни се е спирало за пренощуване/изкъпване на някое място. Разбира се, не всички са имали възможност да се възползват от този лукс, и повечето хора са спели на гарите.

В затвора

За феновете на екстремни неща се предлага влизането в изолатор, който представлява : стая 2х2 метра, бяла до болка на цвят, едно болнично легло и уреди за връзване към него. Приятно прекарване! Аз, уви, само надникнах, но за сметка на това с радост влязох в затвора. Леглата не са много удобни, но какво да се прави, нали после ще разказвам на внуците как баба им е била криминално проявена, а те ще ме гледат в захлас и ще мечтаят да станат като мен. :D

В музея може да се види и реплика на един от първите компютри, който е изключително огромен, бавен и шумен. Но пък е сладур! :D

В университета тази седмица ни засипаха с проекти, един от които бе да помогнем в заснемането на реклама за университета. Беше изключително интересно и, разбира се, не успяхме да свършим всичко в рамките на часа. Кака ви Петя по едно време играеше ролята и на гримьор и пудреше носовете на момчетата, тъй като, според професора, то си трябвало опит в гримирането, за да си способен да сложиш пудра. Мъже…! :D

Мамин симпатяга

През уикенда бях част от Еразъм лагер, организиран от студентската Еразъм организация в града. Над 100 човека потеглихме на юг към местността Бандероза, която се намира почти на границата с Чехия. Лагерът се оказа много приветливо място, тихо и спокойно, в гориста местност и минаваща река през местността. 

На разположение имахме волейболно, футболно и баскетболно игрище, тенис на маса и мини зоопарк, където симпатично магаре приветстваше новите туристи.   Организаторите бяха предвидили : игри с опознавателна цел и сплотяване на екипи, игри, свързани с пиене на бира /в продължение на 5 игри да пиеш по една бира на екс не си е работа/, както и много спортни турнири.

Първата вечер имахме т.нар. Хари Потър игра. 5 отбора – 5 задачи – времето е безценно! Повечето от задачите бяха разположени в гората, така че като козички трябваше да се катерим по баирите и да се стараем да не се пребием, защото няма осветление. Задачите бяха свързани с обяснение на думи/изречения/поговорки само с жестове и мимики, строене на пирамида от хора, като човекът на върха пие бира, познаване на трите съставки на шотовете, приготвени от зловещ барман - съставките бяха от типа на соев сос, оцет, канела и прочие. След всичките игри се събрахме около лагерния огън и пекохме наденички.

Втората вечер имахме организирана война с балони, пълни с вода, както и пускане на летящи фенери във въздуха под музикалния съпровод на талантливи еразъми. Междувременно и двете вечери след полунощ, Пепеляшка не само, че не се превръщаше в обикновено момиче, ами й се налагаше да следва дрескода на партито: парти 1 – костюм на животно и парти 2 – флуоресцентно. На първото парти можеше да се види целият зоопарк, събран в една зала, докато на второто, макар че беше тъмно, цялата зала светеше, благодарение на боичките, с които се омацахме. Видео към летящите фенери : тук. 

Цялата тайфа

И тъй като всеки мой пост трябва да съдържа нещо свързано с храна, в този ще си поговорим за млеката. Тук кисело мляко никой не познава, всичкото е сладко, пък дори и на него да пише натурално мляко. Може би някой иновативен българин, на когото му е писнало да яде мляко със захар, е решил да изобрети млеката с вкусове тук /тук звуча все едно сега съм открила топлата вода, но повярвайте ми, има разлика между АктивиА с череши и тукашните млека/. Такова разнообразие от вкусове рядко може да се види – всякакви миксове, вкусови бомби и невероятни комбинации на много приемливи цени. Последно пробвах мляко с круши и мляко с череши и парченца мъфини вътре. УНИКАЛНО! Възнамерявам да направя цяла статия, посветена на откритията ми, свързани с храна съвсем скоро.

А точно по Великден ще забия българското си знаме в Прага, така че очаквайте пряка връзка и от там.