Градът на джуджетата

Продължаваме със следващите преживявания, свързани с новото ми градче.

При първа обиколка на основните части на града, първото, което се набива на очи, са джуджетата. Те са навсякъде и са различни. Появата им започва през 2005 г. и е свързана с анти-комунистическото движение в Полша като символ на протеста. През 2015 г. вече има над 350 мънички сладурчета, пръснати из целият град. Легенда гласи, че откриването на всичките, ще донесе късмет на откривателя. При повечето още от пръв поглед може да се узнае значението им, но има и такива, които изпълняват странни дейности, описани на полски /разбира се/ и човек, който не говори езика, трудно може да се ориентира /визирам себе си 😜 /.

Опозицията стар – нов град е силно изразена. През ІІ световна война над 90% постройките в града са сринати, като и в момента продължава изграждането им. Именно тук се вижда и разликата в постройките – запазените, за щастие, такива, стоящи до чисто нови модерни сгради от 21. век. Изпълващи с енергия са шарените цветове на всяка една от сградите, формиращи своеобразна дъга основно в центъра на града. Гарата малко напомня на Hogwarts от Хари Потър J

Да се върнем към общежитието. Бях очарована от чаршафите, които ми връчи домакинката, тъй като целите са шарени и навсякъде има ноти, а на завивката – даже пиано. Май ми личи, че съм под въздействието на музиката постоянно! Изхвърлянето на боклука не е като в България с боклукчийски кошчета пред блоковете, а си има специална стая, където /като по филмите/ отваряш чекмедже и хвърляш боклука вътре. Сигурно звуча като дете, което се радва на близалка, но малките неща ми правят силно впечатление. От една страна е голямо улеснение, а от друга се поддържа градът по-чист, тъй като няма претъпкани варели, от които изпадат всякакви странности. Освен това, в общежитието има т.нар. стаи – супермаркети, от които можеш да си купиш всичко нужно, като започнем от храна и стигнем до алкохол. Благодарение на по-мързеливите, продажбата в домашни условия се е превърнала в същински бизнес … Не че супермаркета не е на отсрещния тротоар, но пък друго си е да отидеш по пантофи в съседната стая, нали? :D

Тъй като в Полша е забранено със закон да се продават и употребяват наркотици, това не е просто написано на хартия, но и практически изпълнено: на върха на дърветата пред общежитието има сензори за дим от марихуана, а полицаи постоянно патрулират в най-оживените райони и доста щателно оглеждат видимото състояние на хората. Също така, пиенето на алкохолни напитки на обществено място е абсолютно забранено, а ако пресечеш на червено, ти пращат „честитка“.

Много се радвам, че ракията се оказа така популярна напитка, тъй като вече трети човек възкликва ентусиазирано „НОСИШ РАКИЯ!?“, когато кажа, че имам малко шишенце с традиционна българска напитка. Ракията сближава етносите! :D

В групата си в университета има 6 испанци, 1 французин, 1 румънка, 1 гъркиня, 1 туркиня и 1 хърватка. Получава се много забавно на моменти, особено от страна на испанците, когато се мъчат да формират сериозни изречения на английски…с испански думи + огромно жестикулиране. Организационно всичко е идеално /като включим и градския транспорт.. не знам тези хора виждали ли са задръстване като това в София пред Софийски?/, освен това работещите в Еразъм офиса са се постарали да организират всякакви екскурзии ежеседмично. Също така, денят, когато бе и първата ни среща, тук се нарича „Fat Thursday” и по правило трябва да се ядат донъти и пирожки, като могат да се видят опашки пред магазините, които правят такива. Носело късмет, казват… Бих добавила – и килограми. :D

Полша - моята малка Еразъм лудница

Първи впечатления от WrocLOVE

Ветрогенератори. По пътя към града през 5 километра могат да се видят огромните вятърни „параходчета“, които поздравяват вятъра… и проливния дъжд. Надявам се, за късмет. Първото ми сблъскване с полската среда се оказа закупуването на билет за градския транспорт. На пръв поглед елементарна задача, но ако системата ти предоставя смяна на език. Защото, повярвайте, на полски обясненията никак не са лесни. С помощта на случаен минувач успях да се сдобия с билет и да скокна в автобуса. Следващата задача се оказа също толкова сложна, а именно – валидирането на билета. Типичното българче очаква да види перфоратори… и гледа..и гледа. Пък тях ги няма… Машинката, която имаше логика да ми помогне, представлява на външен вид уред за чекиране на билет чрез карта за градския. А аз съм с билетче!? Очевидно съм изглеждала побъркана, оглеждайки машинката като първобитен – Bake rolls, та едно момиче дойде и ми показа как става номера /все пак да обясня за някой, който иска да ми дойде на гости/: перфоратор няма, но вкарвайки билета в една от дупките, се отпечатва дата и час на билета. Гениално! За другия път ще знам /не че пак няма да изглеждам умопобъркана/.

Първи сблъсък с администрацията на общежитието – много мили дами /рядко мога да кажа същото за българската такава/, но за съжаление неговорещи английски. За мой късмет /очевидно заради дъжда/, единственият разбиращ и говорещ езика Piotr бе на линия да откликне на въпросите ми и да ме настани.

Какъв е най-добрият начин да научиш полски? Ами като живееш с полякиня! Краят на престоя ми тук ще докаже дали усвоявам бързо.. а може и преподавателката да не е добра, не се знае.. :D

Първи сблъсък с храна – pirogi ruskie. Сори, ама за мен са си чисти пелмени, само че не са напълнени с кайма, ами с картофи и кашкавал, а върху всеки от тях има запържен лук и масло. Вкусно, но да видим дали коремът ми ще приеме толкова тежка храна. И дали ще иска пак. :D

Първи сблъсък със супермаркет – изненадващо за мен, повечето хора, на които попадам, знаят английски и успяваме да се разберем. За сведение – шампоан, душ гел и четка за зъби… Внимание – само за 9 лева! Може и да ми хареса J  

П.С. Не се сприятелихме с пирожките!