Омлети по френски, мартенички и столични приключения... в Полша

Този път ще започна с малко история от миналата седмица, тъй като тогава не намерих време да седна пред лаптопа, а имам какво да споделя. Успях да взема участие във френска вечеря под формата на ядяща храната, приготвена от французин. Бях свидетел на готвенето на 5 килограма картофи + патешко месо /което впрочем за първи път опитвам/. Въпросното патешко месо бе сложено предварително в свинска мас, а след това при процеса на готвене, бе залято и с мед. Една дума – БОЖЕСТВЕНО! За съжаление не успях да го снимам, тъй като свърши за отрицателно време, но вкусът му все още звъни на върха на рецепторите ми.

Омлет

И след като сме на тема храна, може би повечето от вас са видели снимката ми с чушка ГМО. 3 чушки ми напълниха тавата, която не е никак малка, а за напълването ми използвах промишлени количества ориз и кайма. В крайна сметка 3 чушки – 5 дена ядене. Кой като мен икономисва на световно ниво, а?! :D Също така искам да добавя, че тук омлет не се свързва с яйца, ами с .. е, вижте снимката.

Имах удоволствието да присъствам на балканска акустична вечер, на която даже успях и да се включа с песен, и то не коя да е, а „Бяла роза“. Същинска прима виста, много еуфория и десетки танцуващи пред мен в публиката. Запознах се с много българи, които живеят тук, но все пак искат да запазят и предадат българските традиции. А какъв по-подходящ начин от правенето на мартенички! Гостите на концерта имаха шанса да изработят сами своите мартенички, като повечето от тях /особено украинците/ гледаха като изтребители… и тогава се включвах аз и моите познания /за тях наистина са такива/ по правенето им, а те накрая възкликваха: „УАУ, ама как така си се научила?“.. Ами аз съм си българче, девойки снажни :D Междувременно, началото на месеца раздадох на всички колеги и професори, с които имам лекции, мартенички, които аз и моята майка правихме в България преди заминаването ми. Обясних им, че с настъпването на пролетта трябва да ги закачат на плодородно дърво, за да е плодородна и настоящата година. Е, това успя да измисли единият ми колега :

Дворец на културата и науката

А сега да премина към екскурзията си до Варшава. Ако трябва да опиша с няколко думи столицата на Полша, то те биха били : огромна, космополитна, нестандартна и… в която успях да се загубя. Разбира се, като всеки организиран човек, още преди заминаването бях маркирала местата за посещение и тяхното работно време. Дворецът на културата и науката е една от най-високите сгради, от която имаш възможност да видиш панорамна гледка. Красиво и ветровито. J

Гледката

Виланов

Цяла Полша е известна с наличието на изключителна бройки дворци, а аз все пак бях кралица в миналия си живот, та се налага да видя какво се случва с моите територии. Дворецът Виланов съчетава в себе си бароков стил на апартаментите, огромен и красив парк, както и десетина смели катерички. Кралският дворец от своя страна, е ситуиран на центъра на града и генерира огромна посещаемост, но по мое лично мнение – дворецът Виланов го бие по всички параграфи. От трета страна, до дворецът Лазиенки се стига с 20 минути обикаляне на парка, в който се намира, но гледките около него, езерцата и амфитеатъра си струват усилията.

Градината на Виланов

Една от кралските стаи - Виланов

Кралският дворец

Дворецът Лазиенки

Старият град

Катедралата

Старият град или т.нар Rynek е изключително близък до този във Вроцлав – същата симетрия на сградите, разположен в правоъгълна форма, цветен и пълен с туристи. Там кафето струва 15 злоти /около 7.50 лв/. Не, не ме питайте как знам :D В непосредствена близост се намира Катедралата „Св. Йоан Кръстител“, която е малко по-красива от другите катедрали, в които влизах. Разположена е в непосредствена близост до варшавската йезуитска църква. Катедралата е измежду най-старите църкви в града и главната църква на Варшавската архиепископия. Тя се нарежда сред националните пантеони на Полша. Заедно с комплекса на Стария град църквата е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Успях да посетя Драматичния театър и да се насладя на спектакъла „Кабаре“, изигран на полски, но междувременно бяха прожектирани английски субтитри. Театърът беше с партер и 3 балкона, отново в бароков стил. Ако някога имате възможност да посетите спектакъл там, не се замисляйте.

Черешката на тортата – ЗООПАРКААААА! Старая се никога да не пропускам да посетя зоологическата градина в града, в който съм на обиколка. Тази тук ме впечатли с големината си, както и разнообразието на животински видове. Успях най-накрая да видя жирафи на живо, влюбих се в опосумите, дадохме си пет с лемурите ии си поговорихме с хипопотамите за глобалното затопляне. Един от орангутаните искаше да впечатли туристка, която очевидно си хареса, като се опитваше да облече чувал, но след като видя, че няма да му се получи, просто застана на прозореца и показа огромния си бицепс. Мъже..!

Кавър на моя любима песен :)

50 нюанса египетски тарикати, вода и опера.. в Полша

И въпреки, че според Емо Чолаков март е женски месец и ако днес можете да хванете бразилски загар, то утре непременно ще се разхождат бели мечки, тази теория не може да бъде пробутана на поляците. В първия слънчев ден на настоящия месец, във Вроцлав вече се извиваха опашки от хора, желаещи да си купят сладолед. В моите представи сладолед се яде, когато слънцето може да го разтопи, а не да замръзне от вятъра, но.. поляците блажено си похапват. Какво пък... може би лекуват ангина!? 

През уикенда, вдъхновена от ентусиазъм за покоряване на нови места, цъфнах пред Хидрополиса. Открит през 2015, Хидрополисът е една от малкото сгради в Полша от 19. век и е подземен чист резервоар за вода, обхващащ площ от 4,000 квадратни метра. В изключително модерната сграда имате шанса да се докоснете до разнообразна информация, свързана с водата - история, свойства и обитатели. Благодарение на модерните технологии, всеки посетител може да създаде водна молекула, а след това да види как тя се превръща в облак. 

В залите могат да се наблюдават и стъклопакети, в които реално са създадени различни видове облаци, които

сладко се помръдват. А за изморените родители, които наблюдават децата да не счупят нещо, е осигурена зала за релакс, където на шезлонзи можете да си полегнете и да наблюдавате как 3D вълни се приближават към вас на фона на изгряващата луна, и с любезното съдействие на музикално

оформление. Във всяка зала са направени уединени стаи, където се прожектират тематични филмчета, а в специалните части за деца има игри, свързани с водата, които се управляват, забележете, със сензори за движение. Никакви копчета, никакви тъч скрийнчета. Как го знам ли? Неее, не съм ги пробвала.. :D 

Прибирайки се от Хидрополиса, хванах случаен трамвай, който ме поразходи малко повече от очакваното, но за сметка на това минах покрай операта. Вместо да чуя редовния мъжки глас, който казва на коя спирка сме, от колоните се чу женски глас, пеещ мелодия и казващ, че сме пред операта. Сладко ! :)

Като огромен котко-фен, нямаше как да пропусна котешката изложба. Уви, наложи се, тъй като явно не съм единствената желаеща да я посети, а опашката пред залата наброяваше над 200 човека. За сметка на това минах през киното, за да си оправя настроението с няколко полски рекламни брошури. На вашите екрани виждате "50 нюанса по-тъмно", или както поляците са решили да го рекламират в превод "Няма тайни"... но на пръв поглед моя милост си го преведе по смисъла на логиката като "Задни тайни". Уви, нямат хората въображение.. 😝

Заедно с мадамата от Румъния си организирахме посещение на археологическия и военния музей. За съжаление, полските братя не са се постарали да напишат обяснения в археологическия на английски, та малко гадаехме какво виждаме, но за сметка на това във военния бяха добре подготвени - както езиково, така и с оръжията. Доволно ! :) 

По мои спомени вече съм казвала, че се запознах с момче от Египет. Та, решихме дружно няколко човека да си направим тематични вечери, за да опитаме различна храна /храната е религия, все пак../. Въпросният момък прояви огромното желание да бъде първи, пропусна всички екскурзии по музеи, които си организирахме с думите, че готви. Цял ден! Ние, разбира се, очаквахме да

видим препълнена маса с египетски ястия и някоя котка в стаята му.. След като получихме официална покана да заповядаме на вечерята, заварихме ... 2 пици. ДВЕ ОБИКНОВЕНИ ПОЛСКИ ПИЦИ! На мен, лично, доста време ми трябваше да осъзная какво се случва и че няма храна, и когато го попитах защо така е решил да постъпи, той каза, че е пътувал до Варшава и плановете за деня рязко са се променили.. та решил да не ни разочарова все пак...и купил.. пица. 

Е, хубава пица беше.. :D И все пак обеща, че ще сготви при първа възможност. :)

За локума, катедралите и Америка в .. Полша

Искам да започна тази статия с благодарност към моите преподаватели по английски език - г-жа Антонова, г-жа Кърджиева, г-жа Костова и г-жа Стоименова /дано не пропусна някого/. Не знам дали ще видите това, но БЛАГОДАРЯ, че ме мотивирахте да уча този език, че ми помагахте и бяхте до мен, за да се чувствам сега уверена и спокойна, когато общувам. Защото, повярвайте ми, очевидно българите сме едни от най-подготвените, тъй като голяма част от колегите ми доста трудно успяват да систематизират дълги и сложни изречения. Не знам, аз не бих имала смелостта да дойда в Полша, ако не владея полски или английски. Но може би само аз съм от тези притеснителните, които искат всичко да е по мед и масло, а хората са дошли за фиестата. 👯 Аз съм сбъркана, знам, не се притеснявайте. 

Хората са казали,че оценяваш нещо, когато го загубиш. Е, аз се радвах като дете на близалка, когато видях щанд с ЛОКУМ на едно изложение. И  решавам, че жената знае какво продава, а защо пък не и да е българка.. и подхождам смело на български, изрецитирвайки бързо нещо.. А тя ме гледа като призрак и казва нещо на полски. Да, не беше българка. Все пак се зарадвах на локума тук, макар и в България да не съм най-големият му фен. 









Забелязах нещо интересно, което, ако не греша, не съществува в България. На винетния стикер, който хората си лепят на предното стъкло, е изписан номера на колата.. така че се губи смисъла в кражбата на такъв, тъй като директно по-добре да откраднеш колата. 👀 Мисля, че този вид винетни стикери биха били доооста полезни в страната ни, тъй като ще се ограничат бройките срязани стъкла и разбити коли. 










Базиликите и катедралите са много красиви отвън, макар и повечето от тях да са възстановявани след ІІ световна, изглеждат уникално. Във вътрешността си обаче .. не мога да си изкривя душата, казвайки, че са по-хубави от българските църкви. Ами не са! 20 реда пейки за молитви, 1-2 икони и изключително натруфени параклиси /тук звуча като атеист :D / . Хиляди пъти повече предпочитам нашите места, където се чувства уют и спокойствие /тук вече не.. :D/ . 







Гледките, от друга страна, от върховете на полските катедрали, са незаменими. Виждаш целия град, далеч си от шума, усещаш вятъра. Трудно бих могла да го опиша с думи. Също така трудно е и достигането до тази гледка. В базиликата Св. Елизавета стълбите са в спираловидна форма, около 400, и стъпвайки на стъпалото пред теб, коляното ти стига

брадичката. Освен че ти се завива свят, правиш доста добра тренировка. Слизането няма да го коментирам, правих 2-3 почивки, защото краката ми трепереха. 😂

Случайност или не, запознах се с американка, която учи по Еразъм една година тук, и която иска да направи интервюта с чужденци, за да усетят хората колко близки сме едни с други. Интервюто беше много приятно, а и аз си бях "написала домашното", припомняйки си интересни неща около българските култура и бит. Меко казано беше изумена и вече съм почти убедена, че следващата й дестинация за екскурзия ще бъде България. Тя е от малко семейство, учи "Международни и световни права на човека" в The University of North Carolina. Интересното е, че майка й има ферма, в която отглеждат 4 кучета, 4 котки, 2 лами и овце. Не харесва Тръмп, даже е плакала с глас, когато е видяла вота, но се надява, че всяко зло е за добро. 

P.S. Ядох Pączki, това е традиционен полски десерт /ако ги питате тях - става и за основно хранене/, което наподобява донът, но според мен е много пухкава мекица с пудра захар и, в моя случай, пълнеж от ананас. 1 път месечно може, повече - не ! 😃