И въпреки, че според Емо Чолаков март е женски месец и ако днес можете да хванете бразилски загар, то утре непременно ще се разхождат бели мечки, тази теория не може да бъде пробутана на поляците. В първия слънчев ден на настоящия месец, във Вроцлав вече се извиваха опашки от хора, желаещи да си купят сладолед. В моите представи сладолед се яде, когато слънцето може да го разтопи, а не да замръзне от вятъра, но.. поляците блажено си похапват. Какво пък... може би лекуват ангина!?
През уикенда, вдъхновена от ентусиазъм за покоряване на нови места, цъфнах пред Хидрополиса. Открит през 2015, Хидрополисът е една от малкото сгради в Полша от 19. век и е подземен чист резервоар за вода, обхващащ площ от 4,000 квадратни метра. В изключително модерната сграда имате шанса да се докоснете до разнообразна информация, свързана с водата - история, свойства и обитатели. Благодарение на модерните технологии, всеки посетител може да създаде водна молекула, а след това да види как тя се превръща в облак.
В залите могат да се наблюдават и стъклопакети, в които реално са създадени различни видове облаци, които
сладко се помръдват. А за изморените родители, които наблюдават децата да не счупят нещо, е осигурена зала за релакс, където на шезлонзи можете да си полегнете и да наблюдавате как 3D вълни се приближават към вас на фона на изгряващата луна, и с любезното съдействие на музикално
оформление. Във всяка зала са направени уединени стаи, където се прожектират тематични филмчета, а в специалните части за деца има игри, свързани с водата, които се управляват, забележете, със сензори за движение. Никакви копчета, никакви тъч скрийнчета. Как го знам ли? Неее, не съм ги пробвала.. :D
Прибирайки се от Хидрополиса, хванах случаен трамвай, който ме поразходи малко повече от очакваното, но за сметка на това минах покрай операта. Вместо да чуя редовния мъжки глас, който казва на коя спирка сме, от колоните се чу женски глас, пеещ мелодия и казващ, че сме пред операта. Сладко ! :)
Като огромен котко-фен, нямаше как да пропусна котешката изложба. Уви, наложи се, тъй като явно не съм единствената желаеща да я посети, а опашката пред залата наброяваше над 200 човека. За сметка на това минах през киното, за да си оправя настроението с няколко полски рекламни брошури. На вашите екрани виждате "50 нюанса по-тъмно", или както поляците са решили да го рекламират в превод "Няма тайни"... но на пръв поглед моя милост си го преведе по смисъла на логиката като "Задни тайни". Уви, нямат хората въображение.. 😝
Заедно с мадамата от Румъния си организирахме посещение на археологическия и военния музей. За съжаление, полските братя не са се постарали да напишат обяснения в археологическия на английски, та малко гадаехме какво виждаме, но за сметка на това във военния бяха добре подготвени - както езиково, така и с оръжията. Доволно ! :)
По мои спомени вече съм казвала, че се запознах с момче от Египет. Та, решихме дружно няколко човека да си направим тематични вечери, за да опитаме различна храна /храната е религия, все пак../. Въпросният момък прояви огромното желание да бъде първи, пропусна всички екскурзии по музеи, които си организирахме с думите, че готви. Цял ден! Ние, разбира се, очаквахме да
видим препълнена маса с египетски ястия и някоя котка в стаята му.. След като получихме официална покана да заповядаме на вечерята, заварихме ... 2 пици. ДВЕ ОБИКНОВЕНИ ПОЛСКИ ПИЦИ! На мен, лично, доста време ми трябваше да осъзная какво се случва и че няма храна, и когато го попитах защо така е решил да постъпи, той каза, че е пътувал до Варшава и плановете за деня рязко са се променили.. та решил да не ни разочарова все пак...и купил.. пица.
Е, хубава пица беше.. :D И все пак обеща, че ще сготви при първа възможност. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар