Отронен лист №4

Не очаквам да ме забележиш.
Не разрешавам на тази мисъл дори да пробяга през съзнанието ми.
Аз не съм като тези, които виждаш. Аз съм различна. Не се побирам в ръцете ти, в мислите ти .. В сърцето ти.
Аз винаги искам повече, отколкото ти можеш да понесеш. Искам необятните ширини, красивите и тихи места, бурните ветрове, но и ръмящия дъжд.
Искам любов. Пламтяща, изгаряща, опожаряваща. Кротка, нежна, силна. Искрена.
Искам всичко.
А ти не искаш дори да ме забележиш, не виждаш как те гледам, как помня всяка твоя дума, а всяко твое докосвано е изгорило кожата ми .. И боли. Но приятно, защото е от теб. Сладка болка.
Дали ще ме видиш някога? Или винаги ще бъда тази твоя невидима любов? 
Музата, която е до теб, но само насън. Но не и наяве.

Отронен лист №3

               Силният дъжд заглушаваше мислите ми, танцуващи под ритъма на джаза .. Погледът ми попадна върху теб, спокойно дишащ, с лека усмивка  .. Същински ангел. С дяволско сърце, неспособно да обича. Или аз бях тази, която не искаше да види детската, невинната любов?
Но така съм научена - да се крия, да не говоря много, да свеждам срамежливо поглед, когато усетя вниманието ти да пробягва по кожата ми, оставяйки ме настръхнала, искаща още и още.. Да, от теб, от греховната сладост, която предлагаше, ако ти дам сърцето си.
               И сега, гледайки те как кротко спиш, изпитвам неконтролируемо желание да те докосна, да усетя топлината на устните ти, да погаля мускулите на ръцете ти..
               Но не. Ще си отида. Оставяйки аромата на парфюма си след себе си.
                             За да знаеш,че съм била тук.
                                                                И да ме потърсиш.

Едно нещо не успях да запомня.
... Дали студеният дъжд, или кипналата кръв, бушуваща във вените ми .. Или електричеството между нас, способно да убие.. Накара цялото ми тяло да настръхне.
Но точно това никога няма да забравя.