Някой ден...

Някой ден и ти ще се влюбиш...
Ще видиш красива фея на отсрещния тротоар, която ще ти се струва че лети, вместо да върви.
Ще се опиташ да я докоснеш, но тя ще отлети, танцувайки с есенния вятър.
Но.
Ти ще се влюбиш.
За секунда.
Завинаги.
Тя ще открадне сърцето ти, 
ще влезе в мислите ти, 
ще отнеме съня ти,
ще обладае душата ти.
Ще искаш да крещиш, но няма да можеш.
Ще искаш да плачеш, но очите ти ще са пресъхнали океани.

Ще се влюбиш.
Помни ми думата.
И ще боли.
Ще предпочетеш да умреш пред това да живееш без твоята фея,
но знаеш ли къде е проблемът?
Тя няма да те иска.
И ще увяхваш с всеки ден. Бавно и мъчително.
Някой ден и ти ще се влюбиш...

Отронен лист №10

Можех да бъда всичко.
Можех да бъда сутрешните слънчеви лъчи, даряващи топлина и внимание.
Само твоя.
Можех да бъда огненият залез, раняващ хоризонта всяка вечер, но от любов.
Само твоя.
Можех да бъда липсващото парче от пъзела, който сглобяваш цял живот.
Само твоя.
Можех да бъда увяхващата роза, която ти да съживиш с магия.
Само твоя.
Можех да бъда въздухът, водата, огънят и земята, да ти давам сила, да те пазя от болката.
Само твоя. 

Единствено твоя. 
Момичето без пантофка, което не чака каляска. 
Не чака и целувката на вечната любов.
Чака само теб и твоят закъсняващ часовник.

Можех да бъда всичко. 
Можех. 
Но няма да бъда. 
А какво направи ти?
Активира самозащитата. 
Поредната. 
Сега пак ще се прегърна, пробождайки се. 
Нали съм роза. Но този път с бодли.
Твоите.

Можех да бъда всичко за теб. 
Но никога няма да узнаеш. 

...

... и неговите прегръдки ще изтрият спомена за

предишните.

... и неговите целувки ще обезвкусят

миналите.

... и неговото "искам теб" ще заглуши

старите обещания.

... и неговата усмивка ще разтопи ледника от болка

в сърцето ми,

за да ме превърне в океан на вечността.

И в спомена за него ще се удавя.

Отронен лист №9

Любов със срок на годност ...

и после я изхвърлям,

а заедно с нея и спомените, целувките, топлите прегръдки.

Сега те вече са замразени

във фризера на миналото.

Не ги търся, не очаквам и да се съживят.

Те са айсберг, в който случайно съм се блъснала,

ожулила сърцето си и ...

продължила към следващата пропаст.

Бинтовала съм туптящата любов с надеждата да забравя за кървящите рани,

но пясъкът в часовника бавно се стича по стените,

напомняйки ми за приближаващия край.

Любов със срок на годност ...

Изтече. Край.

И всичко трябваше да изчезне.

Дим. Спомен. Минало.

Но белезите останаха.

Безсрочни.