Можех да бъда всичко.
Можех да бъда сутрешните слънчеви лъчи, даряващи топлина и внимание.
Само твоя.
Можех да бъда огненият залез, раняващ хоризонта всяка вечер, но от любов.
Само твоя.
Можех да бъда липсващото парче от пъзела, който сглобяваш цял живот.
Само твоя.
Можех да бъда увяхващата роза, която ти да съживиш с магия.
Само твоя.
Можех да бъда въздухът, водата, огънят и земята, да ти давам сила, да те пазя от болката.
Само твоя.
Единствено твоя.
Момичето без пантофка, което не чака каляска.
Не чака и целувката на вечната любов.
Чака само теб и твоят закъсняващ часовник.
Можех да бъда всичко.
Можех.
Но няма да бъда.
А какво направи ти?
Активира самозащитата.
Поредната.
Сега пак ще се прегърна, пробождайки се.
Нали съм роза. Но този път с бодли.
Твоите.
Можех да бъда всичко за теб.
Но никога няма да узнаеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар