Дали някой, поглеждайки ме, си мисли
"Това е тя".
И не заради лицето, тялото и усмивката.
И не заради кехлибарените очи и копринената коса.
А заради топлината, която излъчва душата ми.
Заради любовта, за която разказват без думи ръцете.
Заради истината, която звъни в гласа ми.
Заради мен самата, не заради обвивката ми.
Въпреки слуховете, че "Обичам те" вече е само легенда,
въпреки тъжната реалност, че доброто отдавна не възтържествува над злото,
въпреки всичко. И всички.
Защото просто съм аз.
Такава, каквато винаги си търсил,
за която винаги си мечтал,
с всички изпочупени порцеланови части, залепени несръчно.
Такава, каквато искаш да остана...
Твоя, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар