Отронен лист № 5

.... Когато усетиш надигащата се болка, която с ужасяващи и неконтролируеми темпове достига от стомаха до сърцето.. Оставяйки след себе си горящи следи, които не ти позволяват да дишаш, стискайки те стискат за гърлото.

..Когато осъзнаеш, че през цялото време досега си се самозалъгвал, че постигаш нещо, правейки се на непукист, на безсърдечен, на човек, който е преодолял болката. Но не си такъв. И една снимка може да разрази перфектната буря в душата ти, да прободе сърцето ти с кола на разочарованието от самия себе си. 

Вярвах, че съм продължила. Вярвах, че и без бодли ще потърся отново, ще бъда потърсена. 

Ще регенерирам.

Но не.

Няма да го направя.

Не и тази пролет.