Затрих добротата.
Способна съм само да ранявам.
Изгарящо, убиващо.
Унищожаващо всяка клетка с хромозома светлина,
всяко ядро с желание за живот.
Затривам наследственото вещество, съхраняващо история.
Спомени. Бъдеще.
Изтривам себе си от Земята.
Защото никой не заслужава такава болка.
Ужасяваща.
Тази болка, която отнема гласа ти, когато искаш да пееш;
която те прегръща силно, уж от любов, но не ти дава да дишаш;
чиято целувка изгаря като сярна киселина и те белязва за цял живот;
чието има кънти в главата ти с дни, седмици, месеци.
Която не можеш да забравиш.
Защото вече е станала част от теб.
Твоят вирус.. И ти си новият разпространител.
От теб се изисква само да нараниш човек.
Уж от любов.
Не е трудно, нали? ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар