За локума, катедралите и Америка в .. Полша

Искам да започна тази статия с благодарност към моите преподаватели по английски език - г-жа Антонова, г-жа Кърджиева, г-жа Костова и г-жа Стоименова /дано не пропусна някого/. Не знам дали ще видите това, но БЛАГОДАРЯ, че ме мотивирахте да уча този език, че ми помагахте и бяхте до мен, за да се чувствам сега уверена и спокойна, когато общувам. Защото, повярвайте ми, очевидно българите сме едни от най-подготвените, тъй като голяма част от колегите ми доста трудно успяват да систематизират дълги и сложни изречения. Не знам, аз не бих имала смелостта да дойда в Полша, ако не владея полски или английски. Но може би само аз съм от тези притеснителните, които искат всичко да е по мед и масло, а хората са дошли за фиестата. 👯 Аз съм сбъркана, знам, не се притеснявайте. 

Хората са казали,че оценяваш нещо, когато го загубиш. Е, аз се радвах като дете на близалка, когато видях щанд с ЛОКУМ на едно изложение. И  решавам, че жената знае какво продава, а защо пък не и да е българка.. и подхождам смело на български, изрецитирвайки бързо нещо.. А тя ме гледа като призрак и казва нещо на полски. Да, не беше българка. Все пак се зарадвах на локума тук, макар и в България да не съм най-големият му фен. 









Забелязах нещо интересно, което, ако не греша, не съществува в България. На винетния стикер, който хората си лепят на предното стъкло, е изписан номера на колата.. така че се губи смисъла в кражбата на такъв, тъй като директно по-добре да откраднеш колата. 👀 Мисля, че този вид винетни стикери биха били доооста полезни в страната ни, тъй като ще се ограничат бройките срязани стъкла и разбити коли. 










Базиликите и катедралите са много красиви отвън, макар и повечето от тях да са възстановявани след ІІ световна, изглеждат уникално. Във вътрешността си обаче .. не мога да си изкривя душата, казвайки, че са по-хубави от българските църкви. Ами не са! 20 реда пейки за молитви, 1-2 икони и изключително натруфени параклиси /тук звуча като атеист :D / . Хиляди пъти повече предпочитам нашите места, където се чувства уют и спокойствие /тук вече не.. :D/ . 







Гледките, от друга страна, от върховете на полските катедрали, са незаменими. Виждаш целия град, далеч си от шума, усещаш вятъра. Трудно бих могла да го опиша с думи. Също така трудно е и достигането до тази гледка. В базиликата Св. Елизавета стълбите са в спираловидна форма, около 400, и стъпвайки на стъпалото пред теб, коляното ти стига

брадичката. Освен че ти се завива свят, правиш доста добра тренировка. Слизането няма да го коментирам, правих 2-3 почивки, защото краката ми трепереха. 😂

Случайност или не, запознах се с американка, която учи по Еразъм една година тук, и която иска да направи интервюта с чужденци, за да усетят хората колко близки сме едни с други. Интервюто беше много приятно, а и аз си бях "написала домашното", припомняйки си интересни неща около българските култура и бит. Меко казано беше изумена и вече съм почти убедена, че следващата й дестинация за екскурзия ще бъде България. Тя е от малко семейство, учи "Международни и световни права на човека" в The University of North Carolina. Интересното е, че майка й има ферма, в която отглеждат 4 кучета, 4 котки, 2 лами и овце. Не харесва Тръмп, даже е плакала с глас, когато е видяла вота, но се надява, че всяко зло е за добро. 

P.S. Ядох Pączki, това е традиционен полски десерт /ако ги питате тях - става и за основно хранене/, което наподобява донът, но според мен е много пухкава мекица с пудра захар и, в моя случай, пълнеж от ананас. 1 път месечно може, повече - не ! 😃