Омлети по френски, мартенички и столични приключения... в Полша

Този път ще започна с малко история от миналата седмица, тъй като тогава не намерих време да седна пред лаптопа, а имам какво да споделя. Успях да взема участие във френска вечеря под формата на ядяща храната, приготвена от французин. Бях свидетел на готвенето на 5 килограма картофи + патешко месо /което впрочем за първи път опитвам/. Въпросното патешко месо бе сложено предварително в свинска мас, а след това при процеса на готвене, бе залято и с мед. Една дума – БОЖЕСТВЕНО! За съжаление не успях да го снимам, тъй като свърши за отрицателно време, но вкусът му все още звъни на върха на рецепторите ми.

Омлет

И след като сме на тема храна, може би повечето от вас са видели снимката ми с чушка ГМО. 3 чушки ми напълниха тавата, която не е никак малка, а за напълването ми използвах промишлени количества ориз и кайма. В крайна сметка 3 чушки – 5 дена ядене. Кой като мен икономисва на световно ниво, а?! :D Също така искам да добавя, че тук омлет не се свързва с яйца, ами с .. е, вижте снимката.

Имах удоволствието да присъствам на балканска акустична вечер, на която даже успях и да се включа с песен, и то не коя да е, а „Бяла роза“. Същинска прима виста, много еуфория и десетки танцуващи пред мен в публиката. Запознах се с много българи, които живеят тук, но все пак искат да запазят и предадат българските традиции. А какъв по-подходящ начин от правенето на мартенички! Гостите на концерта имаха шанса да изработят сами своите мартенички, като повечето от тях /особено украинците/ гледаха като изтребители… и тогава се включвах аз и моите познания /за тях наистина са такива/ по правенето им, а те накрая възкликваха: „УАУ, ама как така си се научила?“.. Ами аз съм си българче, девойки снажни :D Междувременно, началото на месеца раздадох на всички колеги и професори, с които имам лекции, мартенички, които аз и моята майка правихме в България преди заминаването ми. Обясних им, че с настъпването на пролетта трябва да ги закачат на плодородно дърво, за да е плодородна и настоящата година. Е, това успя да измисли единият ми колега :

Дворец на културата и науката

А сега да премина към екскурзията си до Варшава. Ако трябва да опиша с няколко думи столицата на Полша, то те биха били : огромна, космополитна, нестандартна и… в която успях да се загубя. Разбира се, като всеки организиран човек, още преди заминаването бях маркирала местата за посещение и тяхното работно време. Дворецът на културата и науката е една от най-високите сгради, от която имаш възможност да видиш панорамна гледка. Красиво и ветровито. J

Гледката

Виланов

Цяла Полша е известна с наличието на изключителна бройки дворци, а аз все пак бях кралица в миналия си живот, та се налага да видя какво се случва с моите територии. Дворецът Виланов съчетава в себе си бароков стил на апартаментите, огромен и красив парк, както и десетина смели катерички. Кралският дворец от своя страна, е ситуиран на центъра на града и генерира огромна посещаемост, но по мое лично мнение – дворецът Виланов го бие по всички параграфи. От трета страна, до дворецът Лазиенки се стига с 20 минути обикаляне на парка, в който се намира, но гледките около него, езерцата и амфитеатъра си струват усилията.

Градината на Виланов

Една от кралските стаи - Виланов

Кралският дворец

Дворецът Лазиенки

Старият град

Катедралата

Старият град или т.нар Rynek е изключително близък до този във Вроцлав – същата симетрия на сградите, разположен в правоъгълна форма, цветен и пълен с туристи. Там кафето струва 15 злоти /около 7.50 лв/. Не, не ме питайте как знам :D В непосредствена близост се намира Катедралата „Св. Йоан Кръстител“, която е малко по-красива от другите катедрали, в които влизах. Разположена е в непосредствена близост до варшавската йезуитска църква. Катедралата е измежду най-старите църкви в града и главната църква на Варшавската архиепископия. Тя се нарежда сред националните пантеони на Полша. Заедно с комплекса на Стария град църквата е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Успях да посетя Драматичния театър и да се насладя на спектакъла „Кабаре“, изигран на полски, но междувременно бяха прожектирани английски субтитри. Театърът беше с партер и 3 балкона, отново в бароков стил. Ако някога имате възможност да посетите спектакъл там, не се замисляйте.

Черешката на тортата – ЗООПАРКААААА! Старая се никога да не пропускам да посетя зоологическата градина в града, в който съм на обиколка. Тази тук ме впечатли с големината си, както и разнообразието на животински видове. Успях най-накрая да видя жирафи на живо, влюбих се в опосумите, дадохме си пет с лемурите ии си поговорихме с хипопотамите за глобалното затопляне. Един от орангутаните искаше да впечатли туристка, която очевидно си хареса, като се опитваше да облече чувал, но след като видя, че няма да му се получи, просто застана на прозореца и показа огромния си бицепс. Мъже..!