Имаш право на едно желание! Преживявания в затвора и на границата ... в Полша

Миналата седмица започна с посещение на Музея на историята на Вроцлав. В него може да се проследи нишката на живот на града от 1945 до 2016, когато градът е бил избран за културна столица на Европа, каквато ще бъде и Пловдив през 2019 г. J 

Стая

Музеят е изключително интересен, налични са възстановки на стаи от времето на Втората световна война, редица снимки и видеа, показващи болезнените събития, случили се тогава. Има и „стена на изчезналите хора“, където може да бъде прочетен зовът на една майка, търсеща малкото си дете, или този на съпруг, който се страхува, че никога повече няма да види любовта на живота си. 

Стена на изчезналите хора

Показаха ни и вестници, в които е можело да публикуваш, че си продаваш детето. Може би не са виждали бъдеще за тях, може би са се нуждаели от пари, а може би и двете. По пътя към импровизирания вагон на средата на една от залите ни бяха раздадени като сувенирчета документи, чрез които е можело да се качиш в един такъв вагон и да заминеш далеч от своята реалност в търсене на спасение. Интересното е, че в този вагон са се побирали до 6 фамилии, а ние, едва 15 човека, успяхме да запълним над 50% от пространството. Можете да си представите! Още по-интересното е, че едно пътуване е траело между две и шест седмици, като на всеки два дни се е спирало за пренощуване/изкъпване на някое място. Разбира се, не всички са имали възможност да се възползват от този лукс, и повечето хора са спели на гарите.

В затвора

За феновете на екстремни неща се предлага влизането в изолатор, който представлява : стая 2х2 метра, бяла до болка на цвят, едно болнично легло и уреди за връзване към него. Приятно прекарване! Аз, уви, само надникнах, но за сметка на това с радост влязох в затвора. Леглата не са много удобни, но какво да се прави, нали после ще разказвам на внуците как баба им е била криминално проявена, а те ще ме гледат в захлас и ще мечтаят да станат като мен. :D

В музея може да се види и реплика на един от първите компютри, който е изключително огромен, бавен и шумен. Но пък е сладур! :D

В университета тази седмица ни засипаха с проекти, един от които бе да помогнем в заснемането на реклама за университета. Беше изключително интересно и, разбира се, не успяхме да свършим всичко в рамките на часа. Кака ви Петя по едно време играеше ролята и на гримьор и пудреше носовете на момчетата, тъй като, според професора, то си трябвало опит в гримирането, за да си способен да сложиш пудра. Мъже…! :D

Мамин симпатяга

През уикенда бях част от Еразъм лагер, организиран от студентската Еразъм организация в града. Над 100 човека потеглихме на юг към местността Бандероза, която се намира почти на границата с Чехия. Лагерът се оказа много приветливо място, тихо и спокойно, в гориста местност и минаваща река през местността. 

На разположение имахме волейболно, футболно и баскетболно игрище, тенис на маса и мини зоопарк, където симпатично магаре приветстваше новите туристи.   Организаторите бяха предвидили : игри с опознавателна цел и сплотяване на екипи, игри, свързани с пиене на бира /в продължение на 5 игри да пиеш по една бира на екс не си е работа/, както и много спортни турнири.

Първата вечер имахме т.нар. Хари Потър игра. 5 отбора – 5 задачи – времето е безценно! Повечето от задачите бяха разположени в гората, така че като козички трябваше да се катерим по баирите и да се стараем да не се пребием, защото няма осветление. Задачите бяха свързани с обяснение на думи/изречения/поговорки само с жестове и мимики, строене на пирамида от хора, като човекът на върха пие бира, познаване на трите съставки на шотовете, приготвени от зловещ барман - съставките бяха от типа на соев сос, оцет, канела и прочие. След всичките игри се събрахме около лагерния огън и пекохме наденички.

Втората вечер имахме организирана война с балони, пълни с вода, както и пускане на летящи фенери във въздуха под музикалния съпровод на талантливи еразъми. Междувременно и двете вечери след полунощ, Пепеляшка не само, че не се превръщаше в обикновено момиче, ами й се налагаше да следва дрескода на партито: парти 1 – костюм на животно и парти 2 – флуоресцентно. На първото парти можеше да се види целият зоопарк, събран в една зала, докато на второто, макар че беше тъмно, цялата зала светеше, благодарение на боичките, с които се омацахме. Видео към летящите фенери : тук. 

Цялата тайфа

И тъй като всеки мой пост трябва да съдържа нещо свързано с храна, в този ще си поговорим за млеката. Тук кисело мляко никой не познава, всичкото е сладко, пък дори и на него да пише натурално мляко. Може би някой иновативен българин, на когото му е писнало да яде мляко със захар, е решил да изобрети млеката с вкусове тук /тук звуча все едно сега съм открила топлата вода, но повярвайте ми, има разлика между АктивиА с череши и тукашните млека/. Такова разнообразие от вкусове рядко може да се види – всякакви миксове, вкусови бомби и невероятни комбинации на много приемливи цени. Последно пробвах мляко с круши и мляко с череши и парченца мъфини вътре. УНИКАЛНО! Възнамерявам да направя цяла статия, посветена на откритията ми, свързани с храна съвсем скоро.

А точно по Великден ще забия българското си знаме в Прага, така че очаквайте пряка връзка и от там.